9 ago 2012, 11:47

Реквием

  Poesía
838 0 3

 

 

 

От мен животът много, много взе,

 дори и вас... на всичкото отгоре...

А някой ден - до моите нозе

ще искате със мене да говорите...

 

Тогава нещо, знам ли, може би...

ще искате последно да ми кажете?

Но няма да ви чувам аз, уви!

Дано пък този миг... за вас е важен...!

 

Но той е само миг - ще го забравите...

Дано остане споменът за мен...

Поне ви моля -  цвете да поставите!

За мен това ще бъде реквием...

 

09.08.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все някой ден ще свърши всичко тук.
    С ръка животът дава, с двете взема,
    а ние претворяваме се в звук
    и приживе си пишем реквиеми...
  • Хейййййййййй
    Какво е това?!
    Хубав реквием, но няма да умираш!!!!!!
  • човек докато е жив прави, каквото прави...
    реквиема е хубав

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...