Реквием
Звезден прах сълзи кристални скрива,
а вятърът ги гали със въздишка.
Принцеса малка, приказно красива,
хванала е татко за ръчичка.
Двамата са тръгнали при мама.
Навсякъде край тях е много тихо.
Макар да казват всички, че я няма,
тя е все пак там - на мъничката снимка.
Без да питат, спомени нахлуват,
за една любов, изгубена навеки,
която всеки ден, отново и отново,
се ражда във очите на детето.
И замислен, таткото се вглежда
в лешниково-златните къдрици.
Той знае - неговата дъщеричка
е завета на една светица.
Наследство от жената, на която
ръка целуваше в добро и зло.
От тази, на която сложи пръстен
и в която се закле до гроб.
А днес е тук за прошка да помоли -
боли, ала животът продължава
и в неговия има нова обич.
Но кръстът, даже мълком, не прощава.
Та дава ли се прошка на човека,
на теб обрекъл целия си свят?
Дори и мъртво, къса се сърцето
и кърви в студената земя.
***
Звезден прах сълзите им попива,
суши ги вятърът и после пак утихва.
Сякаш мама на раздяла ги целува
и ги изпраща със разплакана усмивка.
© Илица All rights reserved.
