Реквием за една голяма любов
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите.
Ще можеш ли да се провреш,
когато слънцето е стигнало встрани
от твоята надежда...?
Но мен не ме тревожат дните.
Те идват в пълна неусетност
и после се венчават със нощта.
Все твоят образ ме преследва
с протегнатите си ръце
към утрото, което не си срещала.
И във което ще умреш...
© Младен Мисана All rights reserved.
