Реквием за последния ближен
Отдавна вече нищо не е същото.
Мъжете не се връщат от морето.
Таванът не е кулата на къщата
към всички недолюбени небета,
когато както мен си те обичах -
по-честно се обича само близък
и онова сакато лястовиче,
напукало мечтите на ескизи.
Саката бях. Такава те и любех -
с едното си сърце и голо рамо.
Обикна ме, когато те изгубих
и тихичко изплаках всеки камък.
Но за любов такава нямам сила -
ни себе си, ни тебе да обичам.
По-честно е да си ми ближен, мили.
И да се пукне мъката ми птича.
Отдавна няма как да бъде същото –
моретата отнесоха мъжете.
Отнесоха и любовта, и къщата.
Останах аз - в сълзата ти да светя.
© Дарина Дечева All rights reserved.
