May 2, 2022, 11:51 AM  

Репортаж от едно сбогуване

  Poetry » Civic
1.4K 6 9

РЕПОРТАЖ ОТ ЕДНО СБОГУВАНЕ

 

Съзирам как се връщат щъркели –

и дирят своите гнезда,

кръжат над сринатите къщици –

в покрайнините на града.

 

Безмълвно спират сред руините,

човъркат мъртвите асми,

остатъците –  от комините

и алабастрови брези.

 

Нетърпеливите булдозери

как ръфат с хищната си паст,

албуми с извехтели фотоси,

загърбеното подир нас.

 

И само нощем лунатиците –

които в унеси сноват,

ще чуят как оплакват птиците

за сбогом сбъркания свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...