2.05.2022 г., 11:51  

Репортаж от едно сбогуване

1.4K 6 9

РЕПОРТАЖ ОТ ЕДНО СБОГУВАНЕ

 

Съзирам как се връщат щъркели –

и дирят своите гнезда,

кръжат над сринатите къщици –

в покрайнините на града.

 

Безмълвно спират сред руините,

човъркат мъртвите асми,

остатъците –  от комините

и алабастрови брези.

 

Нетърпеливите булдозери

как ръфат с хищната си паст,

албуми с извехтели фотоси,

загърбеното подир нас.

 

И само нощем лунатиците –

които в унеси сноват,

ще чуят как оплакват птиците

за сбогом сбъркания свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...