Решение
И тази вечер пак съм сам,
чакам моята любима аз.
Къде е тя – минава вече час?
Не се решавам отговор да дам...
Чувам тихо нечий глас във мен:
“Решавай бързо! Няма време, хей!
Нима си се оставил на жена?
Къде изчезна в тебе гордостта?”
Грабвам лист и пиша с яд:
“Край – няма връщане назад!”
Залепям плика, тръгвам във нощта
и казвам си: “Ти пак успя!”
Но сам не знам защо сега
ме мъчи някаква тъга.
И пак разкъсва ме копнеж
по нейните целувки с дъх горещ.
И питам се: “Сега какво?
Та аз обичам я, не знам защо!
Нима ще я оставя без борба?
Не мога да си тръгна ей-така!”
Но няма, няма да се върна там!
Не ще се моля нивга покорен!
Ще мине време и отново – знам –
наред ще бъде всичко вътре в мен!
Свищов
Зима 1985г.
© Калин Найденов All rights reserved.