May 1, 2011, 12:06 PM

Резонанс 

  Poetry
1131 0 16

 

Защото ме посипваш с трудна зима,

с  милувки от несигурност и нежност…

Защото без да искам съм простила

илюзиите  и всяка кръпка вечност.

 

Защото ласките ти все са неми

и любовта ти е безкрайно мълчалива.

Защото са ръцете ми по-бели -

да тръпнат в тишините ти далечни.

 

Безшумно ще си идат, безвъзвратно

мечтите на неслученото лято,

изпили всяка нота вероятност

да могат да се раждат наобратно…

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??