May 1, 2011, 12:06 PM

Резонанс

  Poetry
1.4K 1 15

 

Защото ме посипваш с трудна зима,

с  милувки от несигурност и нежност…

Защото без да искам съм простила

илюзиите  и всяка кръпка вечност.

 

Защото ласките ти все са неми

и любовта ти е безкрайно мълчалива.

Защото са ръцете ми по-бели -

да тръпнат в тишините ти далечни.

 

Безшумно ще си идат, безвъзвратно

мечтите на неслученото лято,

изпили всяка нота вероятност

да могат да се раждат наобратно…

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...