Резонанс
Защото ме посипваш с трудна зима,
с милувки от несигурност и нежност…
Защото без да искам съм простила
илюзиите и всяка кръпка вечност.
Защото ласките ти все са неми
и любовта ти е безкрайно мълчалива.
Защото са ръцете ми по-бели -
да тръпнат в тишините ти далечни.
Безшумно ще си идат, безвъзвратно
мечтите на неслученото лято,
изпили всяка нота вероятност
да могат да се раждат наобратно…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
