Рибарски напев от празните мрежи
Така и не разбрах какво се крие
зад примамливия гръб на хоризонта…
При мен се върна вятърът,
отнесъл преди време
розовите ми илюзии за вечност…
Олющеният кораб на душата ми рибарска,
ръждясал от мисли и от безвремие,
помъкна в килватера на сивата надежда
пълна мрежа със бляскави, но ситни спомени…
Хоризонта за пореден път опита се
да задуши в прегръдката си изгрева…
Но изгревът обагри в пурпурно с перчема си
носталгиите в мрежата,
премятащи се като риби…
Достигнах бавно кротката увереност
на каменния бряг
и се завързах с отънелите си нерви
към бялото пристанище на самотата…
Дочух как дишаше земята
и как скалите пукаха от силата на материка…
Къде ли мога да продам безценния си улов?
Кого и как да прилаская със лъжата,
че всичко в него е единствено?...
Не зная майсторски да лъжа
и лежа под стряхата, прокапала от истини,
за да осолявам рибите измислени
и да посрещам вятъра…
© Красимир Чернев All rights reserved.
