Така и не разбрах какво се крие
зад примамливия гръб на хоризонта…
При мен се върна вятърът,
отнесъл преди време
розовите ми илюзии за вечност…
Олющеният кораб на душата ми рибарска,
ръждясал от мисли и от безвремие,
помъкна в килватера на сивата надежда
пълна мрежа със бляскави, но ситни спомени…
Хоризонта за пореден път опита се
да задуши в прегръдката си изгрева…
Но изгревът обагри в пурпурно с перчема си ...