Рицар на бял кон
Рицар на бял кон
Цял живот ли ще чакаш рицаря на бял кон,
застанала замечтано на своя балкон!?
Не виждаш ли пред себе си влюбените очи,
в които напират мъжки, истински сълзи.
Не съм рицар, даже нямам и кон,
обикновен човек който гледа към твоя балкон.
За твоята любов бих победил даже и дракон!
Но не ми обръщаш внимание, гледаш така,
сякаш не ме виждаш ти, а аз съм тука.
Нищо, тръгвам си отново с наведена глава,
сърцето излъгано, силно бие сега.
А вярвах че различна от другите жени е тя,
остана да чака рицаря, илюзия една!
И така дълго, година след година,
остаря и сега гледа бяла котка сама!
© Валентин Миленов All rights reserved.
