Рицар по сърце
Не беше като другите мъже
(бе овладял инстинктите на скота).
От думите изплиташе въже,
с което ме привързва към живота.
Не ми превзе мечтите и света,
дори не пожела да мине прага,
а легна пред широката врата,
тъй както само вярна стража ляга.
И нищо не поиска - ще речеш,
че себе си отдавна е забравил...
В ръцете му - погача да печеш,
в очите му - морета да удавиш.
И някак странно, сякаш изведнъж,
избликваше от погледа му нежност.
Коравата, но топла длан на мъж
изтриваше сълза и безнадеждност.
А никога в любов не ми се кле,
не лъжеше, че вижда в мен кралица.
Той просто притежаваше сърце
и знаеше какво е да е рицар.
© Вики All rights reserved.
