Jun 15, 2007, 9:38 PM

Рицарски роман

  Poetry
2.4K 0 6
 

Рицарски роман


Тихичко те съзерцавам

и кристално осъзнавам,

зад фасадата ти кротка

същността на дива котка.


А душата ти щом страда

мен сърцето ме боли.

Даже нежната Лоара

болката не ще смекчи.


В замъка ще се промъкна

някоя безлунна нощ

и от там ще те измъкна.

Аз съм рицар с дивна мощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Варчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...