Nov 7, 2005, 9:03 PM

РИСУВАЙ

  Poetry
1.3K 0 2

РИСУВАЙ

Нека мастило не свършва.

Нека перото танцува.

Нека листът да довършва

това, що ръката рисува.

 

Рисувай любов.

Рисувай сълзи.

Рисувай живота суров.

Рисувай красиви очи.

 

И вие чувства и сили

живейте с човека до гроб.

И вие изминати мили,

не правете от скитника роб.

 

А ти, уме безбрежен,

подреждай хаоса в ред.

В думи патосът нежен

на младия тъжен поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...