РИСУВАЙ !!!
Не, не падай
във нищото!
Рисувай, момиче!
Нарисувай болката,
сърцето разкъсваща.
Хвани въглена
с пръстите счупени.
Болка се рисува
с въглен
и с болка.
С болка разкъсваща,
болка в сърцето,
болка във пръстите,
в костите,
в клетките.
Нарисувай я!
Повърни я!
Срещу това
полудяло човечество,
към своята гибел
стремглаво препускащо.
Изкрещи я!
Силно!
Убийствено силно!
Толкова силно,
че крясъкът
да стигне до всички,
живеещи с болка
в гърдите.
Да се надигне болката.
Като вулкан да изригне!
Да убие убийците
на съдби,
на души,
на мечти.
Нарисувай змиите
отровни,
в косите ти вплетени.
Разкъсай
овехтелите мрежи,
в които си хваната,
малка русалке.
Рисувай!!!
Ако нямаш
достатъчно болка -
ще ти дам
и от моята,
Ако нямаш достатъчно
счупени пръсти -
ще ти дам моите
и цялата моя
топла, човешка ръка,
макар прогорена
от фасове.
Имаш я!
Със гняв и със ярост
рисувай, момиче!
И гордо,
като амазонка,
яхвай времето,
не му се сърди.
Яхвай живота си!
И към себе си
се върни.
В онова кътче,
където си скрила
и пазиш детето
от удари.
И рисувай,
рисувай,
рисувай...
Нарисувай
онази плитка
от четир'сет
български горди моми,
полетели нагоре...
Към нас.
Да ги гоним
докрая на времето.
Нарисувай
Монаха Атонски,
Лечителя Рилски,
и страшния Крум,
и Калояна,
и балканджи Йово -
безногия,
безръкия,
безокия,
безсмъртния.
И хубава Яна,
и Българска
Райна Княгиня,
и нестинарския танц
на измъчена
Майка България
нарисувай.
Нарисувай
и ръченицата.
Рисувай!
Рисувай...
Рисувай...
И с обич,
и с болка,
и с крясък,
и с вопъл,
и с пламък,
и с въглен,
и със сълзи
рисувай душата си...
04.06.2007г.
© Даша All rights reserved.
