Рисувам те със дъх горещ,
със пръсти нежно те докосвам,
а устните ми с див копнеж
слънца в кръвта от мен ти носят.
Рисувам те със поглед мил,
пронизващ те отвъд душата,
където и да сме, светът е бил
най-райско кътче на земята.
Рисувам те със обич дива,
проникваща и всеобхватна
и тези мигове красиви
с любов в сърцето запечатвам.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
