Рисувам те със дъх горещ,
със пръсти нежно те докосвам,
а устните ми с див копнеж
слънца в кръвта от мен ти носят.
Рисувам те със поглед мил,
пронизващ те отвъд душата,
където и да сме, светът е бил
най-райско кътче на земята.
Рисувам те със обич дива,
проникваща и всеобхватна
и тези мигове красиви
с любов в сърцето запечатвам.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
