Рисувам те с устни
Отново вкусвам с устни цветостишия
ухаещи от кожата ти ароматни.
Докосвам с тях аз тайнствата ти благодатни
и губя се в сакрални многоточия,
в усещания по вселенски необятни.
Въздишките ми галят белотата
на тялото ти еликсирно и Любимо.
Изпивам те, като Любовно вино,
и търся извора на красотата
и онзи вкус, със нищо несравнимо.
По теб прелитат птиците на удоволствието,
които аз изпращам с ясна цел.
И продължавам ставайки по-смел,
да те насочвам в онзи път на щастието,
където няма Любовта предел!
Рисувам те с целувки, с устни,
и търся, и намирам, и намирам,
и там, където знам, че искаш, спирам,
а изкушенията така са вкусни...
И само твой да бъда в тях избирам!...
20.08.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ничка, че се върна чак тук и коментира това стихче, което си ми е скъпичко, защото 😊
-
Браво, Гош!
Чудесен стих! -
Платното е прекрасно, адаш, благодаря.
-
И се сетих за Дени. Рисуваш, ама платното с какъв размер е?
Хареса ми.
И стихотворението, и платното... -
Благодаря за хубавите думи, Марианче.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Е, и от повече примери да давам, няма смисъл също.
Смея се още над казаното от теб, Боже, Боже, Боже... без коментар!...