Ритъмът на обективните измислици
Когато съм на светло, виждам себе си обърнат към лицата
на безброй мечти, застинали във поза на очакване.
Какво ли е да гониш вятъра във две посоки?
Прати ми знак по пухчетата на тополите.
Страх те е, нали? - да ме събудиш - когато съм заспал в...
дълбокото на смисъла...
Не знам дали е хубаво, че е изобретено огледалото.
А има ли лепило за взаимоотношения?
Дълго се измисля песента и... чакаш да се влюби в нея музика.
Когато съм на тъмно, мисля за смъртта и... не ме е страх, защото
казват, че е услужлива.
Днес разходката ми с вятъра е ползотворна - съгласувахме си
всичките идеи.
Той там - горе, аз тук - долу... двамата погледнахме Небето.
Пуснах връвката на моя светоглед - преоблякох го като хвърчило.
Вятързт си го хареса и... го взе! Обеща му да го запознае с всеки облак...
Когато е сумрак, съм неспокоен.
Наум си съчинявам някоя история, в която ми е светло...
... или ми е тъмно... за да дочакам и... да продължа!
© Георги Колев All rights reserved.
