Ритъмът на обективните измислици
Когато съм на светло, виждам себе си обърнат към лицата
на безброй мечти, застинали във поза на очакване.
Какво ли е да гониш вятъра във две посоки?
Прати ми знак по пухчетата на тополите.
Страх те е, нали? - да ме събудиш - когато съм заспал в...
дълбокото на смисъла...
Не знам дали е хубаво, че е изобретено огледалото.
А има ли лепило за взаимоотношения?
Дълго се измисля песента и... чакаш да се влюби в нея музика.
Когато съм на тъмно, мисля за смъртта и... не ме е страх, защото
казват, че е услужлива.
Днес разходката ми с вятъра е ползотворна - съгласувахме си
всичките идеи.
Той там - горе, аз тук - долу... двамата погледнахме Небето.
Пуснах връвката на моя светоглед - преоблякох го като хвърчило.
Вятързт си го хареса и... го взе! Обеща му да го запознае с всеки облак...
Когато е сумрак, съм неспокоен.
Наум си съчинявам някоя история, в която ми е светло...
... или ми е тъмно... за да дочакам и... да продължа!
© Георги Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотни мисли... страшно познати
Обичам да съм на твоята страничка, чисто-черен, но светличък от едната страна!
-
поздрав.....
-
лелеее! за малко да се изгубя... добре че има вятър
Колев, голям кеф е при теб и рошавите ти думи -
! Великолепен си!
Поздрав! -
... а какво ли е да се съгласуваш с ритъма на необективните измислици...? Няма начин да не е светло при теб...
-
...по пухчетата на тополите...
Знак!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Истинска лудница!
Ще се връщам тук...