Methos (Теодор Илиев) Methos (Теодор Илиев)
30
Aug 19, 2008, 7:37 AM

Роб

  Poetry » Love
1.2K 0 2
Свети там на небето звездичка,
както и до мен сега ти осветяваш
сърцето ми със светлина,
толкоз топла и нежна е тя...

Както и твоите устни,
когато се допрат до моите...
и лудо сърцето ми бие,
гонещо твоето сега в нощта!

Толкова е красива нашата любов,
че думи не ми остават, само погледа
още верен на теб, гледа те...
чака твоята заповед...

Аз станах роб на твоята красота,
влача след теб окови, докато сме заедно
няма кой да ме освободи...
Аз винаги ще бъда до теб твой верен роб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0