Methos (Теодор Илиев) Methos (Теодор Илиев)
30
19.08.2008 г., 7:37

Роб

1.2K 0 2
Свети там на небето звездичка,
както и до мен сега ти осветяваш
сърцето ми със светлина,
толкоз топла и нежна е тя...

Както и твоите устни,
когато се допрат до моите...
и лудо сърцето ми бие,
гонещо твоето сега в нощта!

Толкова е красива нашата любов,
че думи не ми остават, само погледа
още верен на теб, гледа те...
чака твоята заповед...

Аз станах роб на твоята красота,
влача след теб окови, докато сме заедно
няма кой да ме освободи...
Аз винаги ще бъда до теб твой верен роб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Илиев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0