Робство
Пречупена на две съм от усмивки,
раздадени в случайните сърца,
пречупена и още набраздена
от тяхното спасение и тъга.
Неизплакани сълзите ми преляха,
не ми дадоха напред да продължа,
превърнаха ме в чуждата слугиня,
във влюбена в робството душа.
И обичаща ще скитам по затвори,
навярно някъде щастлива ще умра,
пречупена от същите окови,
които някога ми подариха свобода.
© Ася All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубаво е