Робство
Пречупена на две съм от усмивки,
раздадени в случайните сърца,
пречупена и още набраздена
от тяхното спасение и тъга.
Неизплакани сълзите ми преляха,
не ми дадоха напред да продължа,
превърнаха ме в чуждата слугиня,
във влюбена в робството душа.
И обичаща ще скитам по затвори,
навярно някъде щастлива ще умра,
пречупена от същите окови,
които някога ми подариха свобода.
© Ася All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубаво е