Роден от любов
Преди четиресет и три години,
в голяма болница софийска,
едно новородено, сладко бебе
показа, че е живо и изписка.
Родено бе от любовта голяма
на неговите татко, мама –
то беше първородният им син
и кръстиха го с обич – Валентин.
Отгледаха го и възпитаха добре.
Израстна умно и добро момче,
но после нещо взе че се обърка –
днес кревати вкъщи болен търка.
Но свикна вече... Тъй е отредено.
Не се оплаква и е със лице засмено,
защото има си приятели добри
и с тях надява се напред да продължи.
© Валентин Добрев All rights reserved.
В утрото, когато се събуждаш с мисълта
как сто усмивки слънчеви да нарисуваш,
в очите на приятели да видиш радостта
после всеки миг от красотата да сънуваш.
Когато някой тъжен е, подаваш му ръка
и с най-мили думи нежно го прегръщаш,
изтриваш от лицето горчивата сълза,
надеждата за живот отново възвръщаш.
На шегите и доброто настроение си цар
аз знам, че не всеки може да ги притежава.
Веселието приятелю, е от съдбата дар,
таланта, който имаш винаги ни заразява.
Когато водопадно радост в теб прелива
ти искаш щастлив да бъде целия свят.
Душата ти в стихове емоциите излива,
сътворяваш от всяка дума чуден цвят.
Понякога се случва тъга и теб да навести ,
тогава поговорете, пийте с нея по кафе,
след това любезно до вратата я изпрати
нека щастие да прелива в твоето сърце.
Всяка дума душата ми в стиха подреди,
за да ти пожелае здраве, мигове красиви.
Наздраве! Днес всеки ще те поздрави,
защото направил си много хора щастливи.
Благодаря, че те има! Честит рожден ден!
Поклон, Валюш! За красотата сътворена.
За мен е чест да те поздравя на този ден,
и нека всяка емоция в стих да е преродена .