Видях я, прелестна русалка.
Лъчи искряха в нейните коси.
Звезда на лунната пътека малка.
Създание обгърнато в мечти.
Донесе бризът тихата ѝ песен
със шепота на морските вълни
и пътят към безкрая вече лесен,
през сребърните облаци върви.
Дете създадено от морска пяна
с изящество на пагубна жена.
Ефирен образ, зрителна измама
за всеки мъж останал в самота. ...