Dec 17, 2018, 9:23 AM

Родена от тихата влага в очите ти!

  Poetry » Love
518 1 1

Дали от тихата влага в очите ти

в студената петъчна нощ

в този дъжд нежен се влюбих?

 

Ще те чакам притихнал в мечтите ти -

Свят толкоз добър... толкова лош!

Вселена, в която така се изгубих...

 

Постеля мека нека да бъда за тебе,

за твоите сънища пристан желан.

Тук го няма на бурите морски гнева!

 

За любовта е единствено само потребен

малък мостик - дъска

между търсещи бедни сърца.

 

Ако тръгнеш към мен -

усмихната, влюбена, тиха...

ще се срещнем на тънката нейна среда...

 

Първата крачка вече написах я в стиха!

Любовта е Копнеж, Мечта, Съкровеност...

И споделена със нежност Съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...