Родени да бягат
Родени да бягат, веднъж като две деца
с детски чиста вяра, с надежда в новия
ден, с утеха в сърцата си, те препускат с
вятъра.
Родени да бягат, като влюбени юноши
с неугасващите блянове и копнежи, в
техните очи раждат се нови светове,
в техните души гори пламък негасим.
Бягат те, мъж и жена, уморени понякога,
понякога щастливи, но винаги един до друг,
рамо до рамо в борбата, с едничката цел,
която имат- да не се загубят по пътя, да не
загубят детски чистата вяра, да не захвърлят
бляновете мили на сърцето.
Те знаят, препускането ще свърши. И те ще
намерят своя изгубен рай, и те ще се завърнат
у дома. Няма да има повече борба, няма да
има повече разочарования. Единствено
едничката бленувана цел – тяхната свята любов.
Но пътя дълъг е и те знаят, че няма връщане
назад, няма място за страх в техните сърца.
Винаги първи в бурите и ураганите на живота,
те знаят, те са родени да бягат.
© Давид Иванов All rights reserved.
