Родени да бягат, веднъж като две деца
с детски чиста вяра, с надежда в новия
ден, с утеха в сърцата си, те препускат с
вятъра.
Родени да бягат, като влюбени юноши
с неугасващите блянове и копнежи, в
техните очи раждат се нови светове,
в техните души гори пламък негасим.
Бягат те, мъж и жена, уморени понякога,
понякога щастливи, но винаги един до друг,
рамо до рамо в борбата, с едничката цел,
която имат- да не се загубят по пътя, да не ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Едно стихотворение за неудържимия порив на духа