Родих те
Родих те.
Отново.
По-хубав от всякога.
Във слънчево синьо
и трудна метафора.
Излезе забързано,
изпуснах ти края, но...
дълга е пъпната връв
на безкрая.
Напъвах се. Мислих.
И писах.
И трих те,
и ето,
родих те.
Излезе без жал.
Беше мъничък,
хубав,
и цветен,
и влюбен.
Без сълзи,
наперен и бял.
За минути растеше.
Ту тъжен,
ту весел,
ту смешен,
Ту мачкан.
По-хубав от всякога
И...
Отново, нарочно
подреждан и местен,
невиждан от никого,
пак те родих,
любими...
любими мой стих!
© Анета All rights reserved.
И все хубави!
