Родна стряха
Родна стряха
Цигулка вън тихо проплака във мрака
и някой затръшна там пътна врата,
петлите започнаха своя спектакъл,
а аз пак над листа подпрял съм глава.
Желание странно за полет обзе ме,
прозорецът някак открехна се сам,
безгрижно оставих на пода нозете,
мечтите си мигом поканих на танц!
Летях над гори, равнини и пустини,
в моретата плувах, в снега се топях,
с пастели в Монмартър рисувах картина,
нощта пък на Дам аз посрещнах във грях!
А нейде, в Египет, съзрях пирамиди,
в мъглата докоснах Китайска стена,
омаян духа си разлях в Амазонка,
под слънцето бял засия Тадж Махал!
Но нещо незнайно задращи по гърлото,
дали от носталгия, или просто бе грип?
Аз кръгче извих във небето над къщата
и кацнах на двора безкрайно щастлив!
И родната стряха отново е близо,
смокинята, нарът... росата блести,
засрамено... даже дъждът се изниза,
сълзата е радостна в мойте очи!
А там на вратата посрещна ме мама,
понесла е грозде и здравец в ръка,
облякох в усмивка сърцето и зная,
че тук ще се върна... и тук ще умра!
© Ангел Колев All rights reserved.
