Aug 16, 2008, 12:41 PM

Рога

  Poetry » Other
727 0 6
Рога

По въжен мост опасен,
вятър го клати,
но аз съм безстрашен
и прекосих при жена ти.

Ти, като всеки тъп съпруг,
душата и скри под камара боклук,
дълбок ров около нея изкопа,
после, доволен, спокойно заспа.

И не знаеш, че всяка жена
притежава въжен мост за рова,
а за боклуците - вълшебна метла!

И събирай поука,
че по моста вика ме тя,
че метейки боклука,
намерила е рога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...