Apr 4, 2006, 9:06 AM

Рожден ден.

  Poetry
2.7K 0 12
Разделят ни не само хора, но и разстояния.
Разделя ни живот несретен и осакатен,
но вярвам силно, че след толкова страдания,
нощта ще свърши и ще се превърне в ден.

Мъчителни и тъжни изминаха годините.
Празнуваш далеч от мен тринадесети рожден ден.
Пропуснах да видя детството ти как премина
и не успях да ти предам нито частица от мен.

Как искам, (поне мъничко) на мене да приличаш,
не само като външност, но и по душа.
И като мен, да можеш безрезервно да обичаш
и да направиш разликата между истина - лъжа.

А аз се борих, борих се с всички сили,
да мога да те виждам, да можеш да си с мен,
защото носиш ти и част от мен, макар невидима
и тя ще се пробуди и ни свърже някой ден.

И колкото по-ожесточено живота ни разделя,
толкова по-силно към тебе се стремя
и вярвам в народната мъдрост... с надеждата,
че никога кръвта не се превръща на вода.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • Продължавай все така!
  • Много силно ми въздейства Пепина!
    Поклон!
  • Благодаря ти Доли!
    Благодаря и на тебе Ивайло, промених го накрая, махнах думичката "повеля", дано сега да е по-добре!
  • Ех, Пепа! Ела да видиш и при мен какво е! На всяко стихо освен шестиците, поне по една ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДВОЙКА! Не им обръщай внимание!На някого си ТРЪН в очите. И аз се ядосвах не ЗАРАДИ ДВОЙКАТА, А ЗАРАДИ АНОНИМНОСТА, сега вече не ми пука! Нека пише двойка! И какво от това??? Стихотворението ти е МНОГО ХУБАВО! Силни човешки, МАЙЧИНИ ЧУВСТВА! И добре е написано! Само имам една забележка... 5-ти куплет:
    "...и знам и вярвам в мъдрата народна ПОВЕЛЯ,
    че никога кръвта не се превръща на вода..."
    Повеля идва от глагола "повелявам"-заповядвам! Не пасва... може би "поговорка" ще е по-добре! Помисли! От мене 6-так!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...