Feb 16, 2011, 11:28 AM

Рожден ден

  Poetry » Other
1.8K 0 6

Човек се ражда, живее, умира,

оставя след себе си някаква диря,

всичко от семенце малко започва,

посято прилежно на хубава почва...

После избира си своята дата,

на нея с любов си надига главата,

своята глътка въздух поема,

започва своята земна поема...

Тази дата е датата рождена,

тя за всеки човек е свещена.

 

Посвещава се на определен човек. :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дончо Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...