Ден като ден –
един от всички други в годината,
но ти брои дъха,
открехва огледалото,
закърпва душата.
Същата съм от вчера,
но днес ще съм видима,
служебна, търпима,
безоблачна, хрисима.
Ще се оглеждам случайно -
дано ме поздрави цветарката.
Ще сложа десетолевка
в портфейла му
и мечтата за мъничка глезотийка.
Ще съм…
благодарна.
Нали, преди години,
се сбогувах със самотата.
Ще съм щастлива.
И тази година съм жива!
© Варя All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
