Ден като ден –
един от всички други в годината,
но ти брои дъха,
открехва огледалото,
закърпва душата.
Същата съм от вчера,
но днес ще съм видима,
служебна, търпима,
безоблачна, хрисима.
Ще се оглеждам случайно -
дано ме поздрави цветарката.
Ще сложа десетолевка
в портфейла му
и мечтата за мъничка глезотийка.
Ще съм…
благодарна.
Нали, преди години,
се сбогувах със самотата.
Ще съм щастлива.
И тази година съм жива!
© Варя Всички права запазени