Aug 5, 2017, 12:34 PM

Рожденият ми ден...

  Poetry » Love
604 6 6


Рожденият ми ден...

 

От никого не скрих за любовта си
пред целия си свят го изкрещях
а трябваше, а трябваше да пазя
и само да прегръщам в тишина...

 

И сякаш някой завидя ми
за щастие, в което полетях
облизвах с мъка тежките си рани
от болката, че теб не изживях..

 

Но аз те нося там в сърцето
и някога ще чуя как тупти.
Когато те целуна ще засветя
когато ще се любим. Ще мълчим...

 

За днес подаръци получих –
най-хубави сърдечни пожелания.
От теб го чух, че ще се случи!
Най-чаканото някога признание...

 

А тази сутрин, като в есен
живот, че ми е дала, за да дишам
на майка подарих градинско цвете
защото ме роди да те обичам!...

 

Danny Diester
18.07.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...