Jul 23, 2007, 4:45 PM

Рожденния ден на един шут

  Poetry
1.5K 0 1
Цигарите стоят като войници,
в кутията са стриктно подредени.
Светът е пълен със шизофреници,
във свойто право строго убедени.
Готови са за битка те, но плачат,
за първи път в живота си рискуват,
уж истина и справедливост тачат,
но може би не се бунтуват.

Изслуша ти, приятелю, плача ми
и ми подаде доверчиво рамо.
И раницата с щастие нарами,
защото клоунът във мен видя ти само.
Що всеки ме приема като личност,
сплотена от ирония и хумор?
Не знаят, че съм пълна със трагичност
и мозъкът за мен е само тумор.

За тях съм просто дървен философ,
играчка, шут, със цел да ги разсмея.
Те не приемат, че клоунът с душа е,
но да разкрия истината аз не смея.
А моят лик е двоен и се слива.
И малко хора искат да го зърнат,
че мисълта тъй бързо си отива,
и с чувства те не могат да отвърнат.

Понякога се впивам във плътта си
и грозно вия - сам си се измъчвам.
Брутално аз човъркам във кръвта си
и ордените пак сама си връчвам.
Започнах да разбирам, че товарът
той свойта ежедневна мисъл крие.
И всеки трябва да е сам комарът,
който от свойта кръв ще пие.
Не ми е трудно да съм слаба,
но знам, че силата е трудно допустима.
Във този свят изпълнен със измама,
със себе си като че водиш битка.
И тази роля на слабак,
ти виждаш я като химера.
А сълзите, в незнание изплакал,
сега разбираш колко са ти взели от твойта кариера.

Защото всеки т`ва повтаря:
"Ние всички сме така еднакви".
Ама истината много пари,
когато се намесят обстоятелства няк`ви.
Как да се прости обаче грешката човешка,
когато всеки има слабости и сили,
когато прощава само този, който городостта я няма, 
а останалите само се правят на много мили.
И както знам да отброявям кутия цигари подредени,
порокът не е сила, нито слабост,
а само част от нашето си дело, чрез което ний, засмени,
светът ще хвърлим във немилост.
Каква наивна и безпомощна идея!
Какви отровни думи и обиди!
От глупав клоун всички набедени,
Закаяха се, чак и дяволът да им завиди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...Закаяха се, чак и дяволът да им завиди...
    Завиждам ти, великолепен стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...