Щом животът те чака зад ъгъл,
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти,
ветровете си къпе, раздава...
От реките извират очите ти
и часовникът днес те предава.
Вместо сбогом, хвърли я без страх
дълго носена рокля на точки...
Бели страници в стар алманах,
но разлистват мечти без отсрочки.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up