Грях ли е това, че ме измисляш
като тайна обич на балкона?
Да бъда твойта Жулиета искаш
и с любов да нарушим закона.
Верен ще останеш ли до края
и ще ме пазиш ли като орел?
Дали завинаги ще се венчаем
с чаша от отровния коктейл?
И нека с тебе нейде да поспрем
и да целунем устните си меки...
После заедно нека да умрем -
достойни Капулети и Монтеки!
© Алекс Маринова All rights reserved.
Берекет версим, че на шантавия младеж от Стратфорд не са му размахали пръст "Какви балкони във Верона? Я помисли, преработи го и пак ела!", та любовната му история се е промъкнала и видяла сцена.
Любовно стихче си е. Пък любовите са си объркани - да не придиряме към текстовата им подредба?