Ромео и Жулиета
"... защото досега светът не знай
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета..."
Князът на Верона
Не се боях от удар на съдбата,
ни от семейната вражда или от гибел.
Аз трябваше да съм светиня непозната,
а ти поклонникът безмълвен да си, мили.
И трябваше невинно погледи да срещнем,
и тази граница да пазим свята.
Но ний сломихме я с целувките горещи,
противно на рода и правилата.
Не се замислих и за миг дори, любими,
когато под прозореца си те съзрях.
Не мислех и за Рая - той носи твойто име,
с което пътя си до гроба извървях.
**
На младостта крилете са от думи,
но любовта се ражда от дела.
Опиянен от нежните ти устни,
сам примката надянах на врата.
Нехаех за Монтеки, Капулети,
за предразсъдъците на бащите,
щом ти бе моя. Моя, Жулиета,
със онзи светъл пламък във очите.
Обикнах те. И как да те оставя?
Не ме научи как, любима моя.
Обрече се на вечната забрава -
душата своя с тебе ще затворя.
© Мария All rights reserved.
