Цяла нощ съчинявах си песничка –
рок-балада в убийствен минор.
Уж неземно красива и лесничка,
а измъчих се – беше ми зор.
Победен от съня, на разсъмване,
позадрямал – пропуснах мига,
в който друг, с виртуозно прозвънване
я припяваше – с тиха тъга.
И събудих се. Някак в огряното
чувство мое – усетих се сам.
С поглед сънен обгърнах пианото –
някой роза оставил бе там... ...