Роза на пианото
Цяла нощ съчинявах си песничка –
рок-балада в убийствен минор.
Уж неземно красива и лесничка,
а измъчих се – беше ми зор.
Победен от съня, на разсъмване,
позадрямал – пропуснах мига,
в който друг, с виртуозно прозвънване
я припяваше – с тиха тъга.
И събудих се. Някак в огряното
чувство мое – усетих се сам.
С поглед сънен обгърнах пианото –
някой роза оставил бе там...
От клавишите черни, в средата,
сътворил бе за нея легло –
да разпръсква, на обич богата,
красота, аромат и добро...
Тази роза уханна и алена
вече знае докрай песента...
Като мен ли е тя, непогалена?
Като мен ли – безкрайно сама?
© Росен Гъдев All rights reserved.
