Роза на пианото
Цяла нощ съчинявах си песничка –
рок-балада в убийствен минор.
Уж неземно красива и лесничка,
а измъчих се – беше ми зор.
Победен от съня, на разсъмване,
позадрямал – пропуснах мига,
в който друг, с виртуозно прозвънване
я припяваше – с тиха тъга.
И събудих се. Някак в огряното
чувство мое – усетих се сам.
С поглед сънен обгърнах пианото –
някой роза оставил бе там...
От клавишите черни, в средата,
сътворил бе за нея легло –
да разпръсква, на обич богата,
красота, аромат и добро...
Тази роза уханна и алена
вече знае докрай песента...
Като мен ли е тя, непогалена?
Като мен ли – безкрайно сама?
© Росен Гъдев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поезията ти е родена да стане на незабравими песни
-
Ухае на прекрасна ... песен!!!
Как ми се иска да я чуя!!! -
Благодаря ти, Рос, че прие незначителната ми бележка!
-
Чудна е поезията ти, Роска - чувствена и истинска, идваща от душата ти! Пиши ги , Приятелю, тези чудни стихове и при следващата ни среща, ще ги изсвириш и изпееш...
-
-
Хубаво стихотворение. ..."червена и алена" - помисли кой епитет да оставиш и кой да замениш.Дано не ми се сърдиш. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
