Jan 16, 2011, 2:06 PM

Розата

822 0 7

Благодарност да дариш

на всички светли същества,

които подкрепят те

 по тежкия ти път, осеян със бодли...

 

Наградата е там, в далечината -

прекрасна роза най-благоуханна,

светеща, грееща,

 излъчваща светлина...

 

Като най-прекрасен диамант шлифован

от най-добрия майстор в естеството с името Бог...

 

Благодаря за туй тъй ярко съвършенство!

Благодаря за таз излята Благодат!

Благодаря, че почвам вече да разбирам

смисъла на думата Любов!

 

Когато слънцето изгрее -

 и дъжд ръми, и вятър вее,

какво остава на Душата,

 освен да се радва и смее?

 

Нима сме ний създадени със незнание,

за да придобием свое знание

за разширяващото се съзнание?

За форми слънценосни,

непознати нам до днес,

 за други висши форми на Любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...