Розов цвят
и зейналата пропаст между теб и мен,
със страшна сила излети нагоре
и възцари отново същото усещане!
Как искам ураганът да е вчера
и избледнял да се загуби в спомена!
Да се завърне неизстинало сърцето,
пак с пламъка и на очите със отблясъка!
Как искам пак да бъда в огъня!
Небето пак да бъде във почуда!
Зората да разгорещявам със целувка твоя!
И розов цвят само за теб да мога... да бъда!
© Мариола Томова All rights reserved.