Dec 15, 2014, 11:49 AM

Розовата лампа

  Poetry » Other
579 0 0

Със нея розов е светът,
със нея розов е плодът,
със нея стената розовее,
а масата бледнее.
Когато седнеш ти до нея
денят става по-розов с една идея.
А заслушаш ли се ти в песента й безкрайна,
ще ти разкрие най-великата тайна.
Коя е тя и аз все още не зная,
но смятам след малко около нея да се помотая.
Ще дойдеш ли и ти със мен,
за да се окажем в най-нежния и красив плен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...