Убиха бъдещето и остана днес.

Кръстовище на улици без изход.

Човечество затънало в "прогрес".

Премина Рубикон при своя поход.

Облякоха Надежда, Вяра и Любов

със лъскавите дрехи на разкоша.

Решиха, че светът ще стане нов,

забравили за ценността на гроша.

Създадена бе Троица Света

от три пъти повтарящо се Аз.

Рушеше то нещастната Земя,

очаквайки последния си час.

Тълпата вече молеше Мамона,

да бъде милостив към тях.

Той даде клетката да е заслона.

Със злато плащат своя грях.

Дойде денят, върви до мен,

но всъщност двамата летим.

Плътта ни нека да е в плен,

души с Любов ще извисим.