Ръцете болят ме
В изминали дълги години
ръцете болят ме не мога да пиша.
Тогава последно накратко написах:
"- И отново в мечти да летим!".
Различия няма, поглед наоколо,
тъга от усмивки превити,
той се покланя и покорно повдига
главата в стремежи напразно открити.
Смехът му е тъжен,
но смелост изпълва го целият.
С едното радостно гледа
как с другото плаче големият.
В безмислени тъжни години
от радост отново потрепнал,
смислено раждат причини
в листа мастилен увехнал.
LIKADEVONEN (17.07.2012г. 19:08ч.)
© Илия Деведжиев All rights reserved.
