В изминали дълги години

ръцете болят ме не мога да пиша.

Тогава последно накратко написах:

"- И отново в мечти да летим!".

Различия няма, поглед наоколо,

тъга от усмивки превити,

той се покланя и покорно повдига

главата в стремежи напразно открити.

Смехът му е тъжен, 

но смелост изпълва го целият.

С едното радостно гледа

как с другото плаче големият.

В безмислени тъжни години

от радост отново потрепнал,

смислено раждат причини

в листа мастилен увехнал.

LIKADEVONEN (17.07.2012г. 19:08ч.)