Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Jan 15, 2014, 9:16 PM

Ръцете помнят 

  Poetry
928 0 12

 

Ръцете ми се радват, че те помнят.

Щастливи са, че имат дълга памет.

Държат те в отпочиналия мозък

на дланите си и те благославят.

 

Ръцете ми те помнят от момиче.

Когато осъзнаха, че си жадна,

поднесоха ти шепи, за да пиеш.

А ти им се отдаде във замяна.

 

И те разпространиха новината

по кожата на цялото ти тяло.

И ето днес – отново те познаха

по топлото на своя отпечатък.

 

Дъгите на лиричната ти външност,

убежище за пръстите ми бавни,

ми казват да не вярвам в старостта си.

Склерозата не може да ме хване.

 

Дори да те забравя със ума си,

залутан в нелечима неизбежност,

не тръгвай притеснена да ме търсиш.

Ръцете ми сами ще те намерят.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??