Ръцете помнят
Ръцете ми се радват, че те помнят.
Щастливи са, че имат дълга памет.
Държат те в отпочиналия мозък
на дланите си и те благославят.
Ръцете ми те помнят от момиче.
Когато осъзнаха, че си жадна,
поднесоха ти шепи, за да пиеш.
А ти им се отдаде във замяна.
И те разпространиха новината
по кожата на цялото ти тяло.
И ето днес – отново те познаха
по топлото на своя отпечатък.
Дъгите на лиричната ти външност,
убежище за пръстите ми бавни,
ми казват да не вярвам в старостта си.
Склерозата не може да ме хване.
Дори да те забравя със ума си,
залутан в нелечима неизбежност,
не тръгвай притеснена да ме търсиш.
Ръцете ми сами ще те намерят.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
