Ръцете помнят
Ръцете ми се радват, че те помнят.
Щастливи са, че имат дълга памет.
Държат те в отпочиналия мозък
на дланите си и те благославят.
Ръцете ми те помнят от момиче.
Когато осъзнаха, че си жадна,
поднесоха ти шепи, за да пиеш.
А ти им се отдаде във замяна.
И те разпространиха новината
по кожата на цялото ти тяло.
И ето днес – отново те познаха
по топлото на своя отпечатък.
Дъгите на лиричната ти външност,
убежище за пръстите ми бавни,
ми казват да не вярвам в старостта си.
Склерозата не може да ме хване.
Дори да те забравя със ума си,
залутан в нелечима неизбежност,
не тръгвай притеснена да ме търсиш.
Ръцете ми сами ще те намерят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
