Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
15.01.2014 г., 21:16 ч.

Ръцете помнят 

  Поезия
855 0 12

 

Ръцете ми се радват, че те помнят.

Щастливи са, че имат дълга памет.

Държат те в отпочиналия мозък

на дланите си и те благославят.

 

Ръцете ми те помнят от момиче.

Когато осъзнаха, че си жадна,

поднесоха ти шепи, за да пиеш.

А ти им се отдаде във замяна.

 

И те разпространиха новината

по кожата на цялото ти тяло.

И ето днес – отново те познаха

по топлото на своя отпечатък.

 

Дъгите на лиричната ти външност,

убежище за пръстите ми бавни,

ми казват да не вярвам в старостта си.

Склерозата не може да ме хване.

 

Дори да те забравя със ума си,

залутан в нелечима неизбежност,

не тръгвай притеснена да ме търсиш.

Ръцете ми сами ще те намерят.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??