С болка
Минавам край съседите и кръв ми капе от сърцето,
когато гледам наредено под слънцето прането.
И на моето дете прането се суши - уви!
Не на нашият простор, а на техният виси.
Мило чедо на майка, не мога да те прежаля,
ето, третият ден вече преваля.
Ще те жаля с години, докато съм жива.
Не мислех, че към теб ще съм толкова ревнива.
Да те слушам в съседите как говориш, как пееш!
Искам в нашият двор като преди да се смееш.
Как весело кънтеше звънкият ти смях.
Сега го слушам същият, но не у нас - у тях.
В Неделя вий елате, прошка да поискате,
ръце да ни целунете и здраво да ги стиснете.
Баща ти е сърдит и как ще ви приеме?
Ще видим, до Неделя има още два дни време.
Е, трябва да приеме, че това се случи,
само да не бързате да ни дарите с внуче.
Сърце ме изяде, вия като кучка,
не мога да приема още тая случка.
Пепел ще посипя, чер чомбер ще вържа.
Защо, мари майка, толкова избърза?
Нали ги виждаш, кучета са всичките мъже,
докато те излъжат - са все на колене
© Нели All rights reserved.
