Хей, красавице, устните си с цвят на вино избърши.
Не виждаш ли?
Всички все в тебе гледат.
И те канят на чаша вино.
Девойчице, бялата си риза закопчей-
белите гърди закрий.
Всички теб гледат.
Буйните си коси вържи-
да не изпълват стаята с аромата си.
Не мога от съня си да те изгоня.
И шепна твоето име лъжливо.
А крехкото ти телце на никой не убягва.
Подари ми тази нощ с вкус на вино.
Така да те запомня.
© Мария Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
