Хей, красавице, устните си с цвят на вино избърши.
Не виждаш ли?
Всички все в тебе гледат.
И те канят на чаша вино.
Девойчице, бялата си риза закопчей-
белите гърди закрий.
Всички теб гледат.
Буйните си коси вържи-
да не изпълват стаята с аромата си.
Не мога от съня си да те изгоня.
И шепна твоето име лъжливо.
А крехкото ти телце на никой не убягва.
Подари ми тази нощ с вкус на вино.
Така да те запомня.
© Мария Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
