Jan 7, 2020, 7:05 AM

С два крака в рани

  Poetry » Love
705 0 1

Русалка бях,
волна носех се

по морските вълни
и там на брега теб съзрях...
В мой блян превърна се,

Любими мой, 

във страст и във копнеж...
За тебе своята опашка срязъх,
за да мога до теб да ходя по таз земя.
С два крака в рани

по суша стъпвам сега, но сама...
Къде си ти?

Защо при мен не идваш,

Ти, мой ангеле, 

с прекършени криле?
Нима не знаеш,

колко много искам

да ме прегръщаш

и да си до мен....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...